Постинг
19.08.2017 21:49 -
ПО ДОБЪР ЖИВОТ
ЕДИН ДОБЪР ЖИВОТ.............
Здравейте, казвам се Славчо Стоянов и съм на 18 годи. Живея в Пловдив от 11 години и съм изразнал в дом за деца ,,Олага Скобелева"".
Цялото дество ми мина там и все още минава, защото те са моето семейство и винаги ще бъдат...
четвъртак 18.08.2017г.днес реших да пиша за моя живот коийто не е весел или тъжен... как влезнах в дом за деца ли..
Преди да живея в Пловдив живеех в с.стряма с майка и баба ми след не извесно време доведоха двете ми сестри Назар и Мине
те бяха от турски произход аз бях напрвен от плод на изневяра баща ми беше българин а майка ми туркиня.
бащами имаше друго семейство като и майка ми..Баба ни гледаше през цялото време тогава бях щастливо дете което обичаше
живота..но не след дулго време баба ми почина майка беше в чужбина върна се за погребението и нямаше избор трябваше да продължи живота си но явно
предпочете да е сама без децата си аз бях настанен в дом а двете ми сестри бяха заминали за франция с лялями.
като ме настаниха в дома всяка вечер ревах и се криех под легалата..и чаках с нетърпение всеки петък за да може някой от нащи да дойде да ме вземе.
но доийде ден в който нямах желание да си ходя явно ми харесваше новото огромно семейство.Едиствено мислех за малката ми сестричка Назар която ми беше
в душата тя беше всичко за мен и винаги ще бъде.
Бях неграмотен незнах как да си напиша името знаех само да си казвам името на бългаски но бях смел и вървях само напред и със времето станах истиски човек
Станах тинейджър почнах да мисля за други неща не за училище тогава мислех как да намеря тръпкта към любовта но явно не било нужно да търся тя доиде сама
историята започва така 04.07.2014г заминахме за смолян по-един проект лятна театрална академия за деца в риск бяхме настанени в конака както и други деца
от Стара Загора... тогава живота ми се промени за първи път се влюбих от пръв поглед тя беше строина с атлетично тяло и искрящо зелени очи аз дебел със добър хумур
неможах да и кажа тя имаше приятел почнах да и показвам лигавих се снея като и тя с мен но това не продължи дълго на четвъртия ден дойде и ми каза че има сипатии към мен
но аз глупка я отрязах казах и няма как да се получи но от вътре се изяждах че испуснах шанса да си излея чуствата..
тя усещаше че имам нешо към нея и ме провокираше да реднувам от други момчета както и аз я провокиравах да реднува но тя се сърдеше и един от дните почти и кзах всичко
след като и казах още повече се влюбвах започна да се държи сякъш бяхме само двамта.. Почнахме да гледаме звездите почти всяка вечер това ме караще да я обичам толкова силно
че самия аз не вявах че това се случва.. Проекта свърши прибрахме се всеки от къде е. Мислеки всеки ден за нея любовта се усилваше за това реших да сложа края поради причината
че тя имаше приятел който я обичаше но той можеше да и помогне за в бъдеще но аз не аз си нямах нищичко освен сърче което обичаше..Живота продължи и без нея
мислейки още една година след това за нея спрях продолях болкта..тогва рабрах, че всичко е било урок за по нататък към моя любовен кроговрат.
.2008г бях се занимавам с музика не ми беше дараба но благодарение на Мария Топчиева и моето желание проспяхме зедно
Станах вуклист в групта на Бон мин но .
2015 почина моето вдъхновение за музиката Мария Топчиева... тя не беше само музикален Тарапевт тя беше част от моето семейство тя беше велика....
след като почина групата пропадна бях ме остнали само аз и Еди продължавах ме да пеем и винаги ще го правим.
Станах на 17 години и почнах да работя спестявах основно за море обичах да имам пари исках винаги да си искаравам добре на почивките.
и сега съм на 18 имам още една година в дома чесно страхмее незнам каво после следва знам само едно че продължам напред към истиския живот.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив
